Данни на историците reply

Петър Мутафчиев (1973) я нарича „скит Св. Георги“. Кръстьо Миятев (1936) датира стенописите от 14-ти век и ги свързва с търновските паметници от това време. Причината за това е използването на подобен похват на изписване на стенописите на църквата „Св. Четирдесет Мъченици“ в Търново. През 1936 г. той публикува схеми на разпределението на сюжетите по отделните стени на църквата, описва в общи черти композициите и спира вниманието си отчасти на изпълнението, но главно на ктиторските изображения върху южната външна стена. Поради малкия брой на запазените у нас паметници от 14 в. трудно е да се намери точен стилов паралел на всеки един от тях и почти всеки паметник остава представител на дадена насока в развитието на монументалната живопис или на развитието на стила на отделно ателие.  Дора Панайотова (1963, 1966) причислява стенописите към началото на 14 в.

Лиляна Мавродинова (1985, 1995) прави критична ревизия на всички по-ранни изследвания. Според нея църквата „Света Марина“ не е провинциален паметник, въпреки малките си размери и отдалечеността от столицата. Този паметник е отглас на палеологовската живопис, свързана с Търново, но срещаща се и в Западните Балкани. Църквата е притежавала минимума от сцени и изображения на светци, задължителни за една църковна сграда. По всяка вероятност таванът под двускатният покрив не е бил изписан. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис  и напомня майстора на Ивановската църква. Другият е с по-сух и графичен стил, напомня романски стенописи, или техни по-стари образци от Кападокия. Богатата цветова хармония на стенописите е изградена предимно в топли червеникави тонове (дори плътта на лицата и телата е кафеникаво-оранжева). Те се уравновесяват от прилагането на допълнителни тонове и на приглушаващото общо излъчване на сребристосивото, което може би са били цветове в студената гама. Заради това богаство и равновесие на колорита К. Миятев свързва стенописите на църквата „Св.Марина“ с Търново. Има и други паметници на културата, отдалечени от Търново, с малки размери, които са от изключително значение за българската и световна култура и история (например Боянската църква). Западната и южната стена на храма са били покрити със стенописи и от вън. Върху южната външна стена е изобразено семейството на ктитора - боляринът Рутеш със съпругата си и синът им Константин. Двамата ктитори държат с по една ръка модела на църковната сграда, зад който е изобразена до пояса Света Марина. Църквата на модела е еднокорабна, с червен покрив и тъмносивовиолетови, украсени със спирали орнаментни стени. Личи добре триъгълния фронтон, очертан с бели линии, както и украсата от по три чертички в ъглите на керемидите. К. Миятев е отбелязал сходството между този макет и самата църковна сграда. Василиев (1960) също изследва ктиторската сцена. Графитите върху нея са обект на изследване от Овчаров и Андреев (2001).

Всички използвани в сайта данни за скалната църква Св. Марина са цитирани от исторически извори. Повече за историята, архитектурата и стенописите можете да прочетете в посочените трудове.

Използвана литература:

Василиев, А. 1960. Ктиторски портрети. С. с.39. 

ДВ. Бр. 100/26.12.1969.

Каменова, Д. 1969. Научно мотивирано предложение, София, Научен архив, НИПК.

Мавродинова, Л. 1985. Скалните скитове при Карлуково.С.

Мавродинова, Л. 1995. Стенната живопис в България до края на XIV век. Ак. издателство “проф. Марин Дринов”, 98.

Миятев, Кр. 1936. Пещерна църква “Св. Марина”.ГНМ. VI. с. 287.

Мутафчиев, П. 1973. Из нашите старопланински манастири.- В: Избрани съчинения, II. С. 372-374.

Овчаров, Н., Х. Андреев.2001. Надписи върху стенописния фрагмент с ктиторската композиция от пещерната църква “Света Марина”.НИМ, Известия, т.XII.

Панайотова, Д. 1963. Св. Марина . ИИИИ.VI. 133-152.

Панайотова, Д. 1966. Българската монументална живопис от ХIV век. С. с. 20-30.

Ханджийски. А. 1985. Обители в скалите. С.

Novak, A.1977. La chapelle rupestre Ste Marina prés de Viktorova Laka.- Bsl, XXXVIII,2. 185-206.

library_music