Карлуково · от XIII век
Скален манастир
„Света Марина“
Всяко нещо, което има минало, има и бъдеще.
Седем века молитва в скалата. Разрушен до основи и издигнат отново – камък по камък, от хората за хората.
Надолу
Всяко нещо, което има минало, има и бъдеще.
Седем века молитва в скалата. Разрушен до основи и издигнат отново – камък по камък, от хората за хората.
„Света Марина“ е възстановена така, както винаги са строени храмовете в България – от хората за хората.
Построен е през XIII век на мястото на по-старо светилище, запазен 700 години, включително през целия период на Османското владичество, храмът е разрушен до основи през 80-те години на XX век. Частна инициатива успя да го възроди с труда на много истински българи родолюбци. Днес „Света Марина“ е действащ православен храм, възстановен в цялото си великолепие.
Построен сред скалите, манастирът е бил място за молитва и уединение на исихастки монаси. Тишината е част от светинята векове наред.
Издигната от близки, приятели и непознати, които станаха приятели. Вратите ѝ са отворени за всеки.
В уединението на скита човек се докосва до собственото си сърце. Осветен отново през 2016 г. Тук е възстановено православното служение и даването на тайнствата.
„Дела трябват, а не думи.“Васил Левски, Апостола на свободата
Размерите ѝ са скромни, но черквата е величествена. Изписана е не само отвътре, но и отвън, а това е рядкост.
Черквата е паметник на културата с национално значение заради стенописите си. Според историците те са единствените в страната от това време, запазени в такава степен – забележителен образец на Палеологовия ренесанс, последния голям разцвет на византийското и българското изкуство. Оригиналният фронтон на храма може да видите днес в Националния исторически музей. Черквата е издигната на мястото на старо тракийско светилище – археологическите находки показват, че мястото е използвано от около 3800 г. пр. Хр. до края на XVIII век.
Манастирът е бил скит – място за уединение, пост и молитва – към големия манастир „Викторова лъка“, чиито земи се простирали на отсрещния бряг на Искър. През Средновековието тук живели монаси исихасти. Скитът оцелява през целия Османски период, а до 30-те години на XX век, когато е построена черквата в селото, местните хора се черкуват тук.
XIII в.В скална ниша над Искър.
XIV в.Монаси, тишина и стенописи.
XV–XIX в.Поклонници оставят надписи.
1930-теСелото си строи своя черква.
1927Под закрилата на закона; от 1967 г. – паметник на културата.
1980-теОстават само камъни.
2006Флориан и Атанас откриват старата пътека.
2006–201530 тона на ръка, 3000 керемиди.
2015Марио Беров изписва храма наново.
17.07.2016В деня на света Марина.
2017Чешма с вода от извора.
ДнесСлужби, кръщенета, венчавки.
„Повече от 8 века не с огън и меч, а с перо, вяра, непосилен труд, лишения и жертви наши сънародници писаха историята и отстояваха Христовата вяра на това свято място.“Пътнико, преклони глава пред подвига на незнайните монаси!
Скалният отвес, на който се издига Националният пещерен дом, е висок над 90 метра. „Света Марина“ се намира точно под Дома, в скална ниша на 20 метра над водите на Искър.
Край село Карлуково, община Луковит, точно под Националния пещерен дом, до пещера „Проходна“.
Отвори в Google Maps →
Слезте откъм Националния пещерен дом – около 15 минути, или минете през Проходна – около 25 минути, като следвате маркировката и табелките.
Света литургия в събота и по празници от 9:00 ч. Храмът е отворен и за православни християни, които желаят да приемат тук тайнствата на кръщението и венчавката.
17 юли – денят на света великомъченица Марина. Всяка година се отбелязва с курбан.
Манастирът и пътеката се поддържат доброволно, с личния труд на хора, които обичат това място. Ако имате предложения – заповядайте, запретнете ръкави и помогнете. Всяка ръка е добре дошла.
Манастирът не е атракция, а действащ храм сред скалите. Последната част от пътеката е тясна и не е лека.
Ако искате да оставите нещо след себе си, непременно посетете. Тук на скалите при „Света Марина“, в уединението на скита, сред зидовете, стенописите и китния двор, ще се докоснете до собственото си сърце.
Дарения се приемат само на място, в манастира.
Как да се подготвите
