„Света Марина“ · Природата
Природата и манастирите
Искърският пролом, пещерите и другите скални светини около „Викторова лъка“.
Искърският пролом, пещерите и другите скални светини около „Викторова лъка“.
„Света Марина“ е част от един по-голям свят: Искърският пролом, Карлуковският карст с пещерите му и другите скални светини, възникнали около големия манастир „Викторова лъка“. Районът е част от геопарк „Искър–Панега“.
Искър извира от Рила, минава покрай София и прави нещо, което никоя друга българска река не прави: прерязва цялата Стара планина и продължава на север към Дунав. Под планината, край Карлуково, реката се вие на дълбоки меандри през варовиковото плато, а завоите ѝ са оставили високи отвеси, тераси и ниши в скалата – сред тях и тази, която подслонява „Света Марина“.
Карлуковският карст е земя на варовика. Стотици хиляди години водата е разтваряла скалата отвътре и е оставила пещери, понори, естествени мостове и скални кули. Проходна с двете „Божии очи“ е най-известният пример, но в склоновете се крият още стотици пещери – някои от тях са подслонявали хора още през палеолита.
Тук един до друг съжителстват сухи тревни площи, дъбови гори и голи скали. В отвесите гнездят птици, които живеят само по скалите: бухалът, белоопашатият мишелов и керкенезът ловуват над пролома, черният щъркел търси храна покрай реката, а синьото рибарче проблясва над водата. От 2005 г. районът е признат за Орнитологично важно място.
Районът е част от геопарк „Искър–Панега“ – първия геопарк в България. Вървете по маркираните пътеки, пазете тишина край скалите през пролетта, когато птиците мътят, не палете огън и изнасяйте отпадъците си обратно.
Реката е прорязала дълбоко варовика и е оставила отвесни скали, скални кули и тераси – пейзаж, оформян милиони години.
Карлуковският карст е осеян с пещери. Най-известна е Проходна, чиито два отвора в тавана наричат „Божиите очи“. В Темната дупка са открити следи от хора отпреди десетки хиляди години.
На около 6 км северозападно от Карлуково, в естествена ниша в скалите на Искърския пролом. Смята се, че е от средата на XIII век. Запазени са фрагменти от два слоя стенописи – от XIV и XVII век; оригиналите се пазят в Националния исторически музей и в Регионалния музей в Ловеч. Днес по стените има нови изображения от житието на св. Никола. Под черквата има каменна чешма, а нагоре водят 149 стръмни стъпала.
В естествена двуетажна пещера на левия бряг на Искър. Долу има параклис „Св. Димитър“, а горният етаж е посветен на братята Козма и Дамян, безсребърниците лечители. От стенописите са останали само фрагменти. Пътят минава през частен имот, затова посещението трябва да се уговори предварително.