
Седем века молитва в скалата. Разрушен до основи и издигнат отново – камък по камък, от хората за хората.
„Света Марина“ е възстановена така, както винаги са строени храмовете в България – от хората за хората.
Построен е през XIII век на мястото на по-старо светилище, запазен 700 години, включително през целия период на Османското владичество, храмът е разрушен до основи през 80-те години на XX век. Частна инициатива успя да го възроди с труда на много истински българи родолюбци. Днес „Света Марина“ е действащ православен храм, възстановен в цялото си великолепие. Защото всяко нещо, което има минало, има и бъдеще.
Построен сред скалите, манастирът е бил място за молитва и уединение на исихастки монаси. Тишината е част от светинята векове наред.
Издигната от близки, приятели и непознати, които станаха приятели. Вратите ѝ са отворени за всеки.
В уединението на скита човек се докосва до собственото си сърце. Осветен отново през 2016 г. Тук е възстановено православното служение и даването на тайнствата.

„Дела трябват, а не думи.“Апостола

Размерите ѝ са скромни, но черквата е величествена. Изписана е не само отвътре, но и отвън, а това е рядкост.
Черквата е паметник на културата с национално значение заради стенописите си. Според историците те са единствените в страната от това време, запазени в такава степен – забележителен образец на Палеологовия ренесанс, последния голям разцвет на византийското и българското изкуство. Оригиналният фронтон на храма може да видите днес в Националния исторически музей.
Манастирът е бил скит – място за уединение, пост и молитва – към големия манастир „Викторова лъка“, чиито земи се простирали на отсрещния бряг на Искър. През Средновековието тук живели монаси исихасти. Скитът оцелява през целия Османски период, а до 30-те години на XX век, когато е построена черквата в селото, местните хора се черкуват тук.
Храмът е построен в скална ниша над Искър като скит към големия манастир „Викторова лъка“.
Тук живеят монаси исихасти. Черквата е изписана отвътре и отвън – образец на Палеологовия ренесанс.
Скитът оцелява през целия Османски период. Поклонниците оставят надписи по стените.
В селото е построена черква и старата пътека постепенно обрасва.
Георги Колев и момчетата му прокопават водопровод през скалата, а Андриян Василев издига чешмата.
Скалният отвес, на който се издига Националният пещерен дом, е висок над 90 метра. „Света Марина“ се намира точно под Дома, в скална ниша на 20 метра над водите на Искър.
Край село Карлуково, община Луковит, точно под Националния пещерен дом, до пещера „Проходна“.
Отвори в Google Maps →
Слезте откъм Националния пещерен дом – около 15 минути, или минете през Проходна – около 25 минути, като следвате маркировката и табелките.
В съботния ден и по големите християнски празници. Храмът е отворен и за православни християни, които желаят да приемат тук тайнствата на кръщението и венчавката.
17 юли – денят на света Марина.
Манастирът и пътеката се поддържат доброволно, с личния труд на хора, които обичат това място. Ако имате предложения – заповядайте, запретнете ръкави и помогнете. Всяка ръка е добре дошла.

Манастирът не е атракция, а действащ храм сред скалите. Последната част от пътеката е тясна и не е лека.

Ако искате да оставите нещо след себе си, непременно посетете. Тук на скалите при „Света Марина“, в уединението на скита, сред зидовете, стенописите и китния двор, ще се докоснете до собственото си сърце.
Дарения се приемат само на място, в манастира.
Как да се подготвите